...за малкото човече

То се родило в провинцията и там някъде се заражда амбицията му. Амбиция за благополучие! Ето то учи, развива се, узрява и пътува към набелязаната цел - столицата. Няма си нищо там, но вярва че е в инкубатора за щастие. Вече е на първото стъпало. Сега идват парадните прибирания до вкъщи и радостта от успеха. Важно е как те гледат, важно е да си "по-така". То си мисли че е ТОЙ.

... има си и своя рецепта. Живее с много хора, за да харчи малко. Яде намазани филии, пие боза, не купува книги - скоро ще спести за кола. Той е много малък за големия град и нещо все не върви. Търси духовното, но се задоволява само с премиерните филми, те са модни. Иска представителна жена, но улучва използвачка от Перник. За него приятелите са само средство и той влиза в изолатора доброволно!
Боже, колко жалко...

С годините всички го напускат и той разбира, че смъртта настъпва в резултат на забравата. Няма искрица в него. Има ли сили за промяна не знам. Скоро той ще премине към вечно недоволните. За хората вече ще е "гадния софиянец"!

Пазете се от амбициозни хора, ядящи намазани филии, те са само статистика.