Friday, August 05, 2005

Невъзможните наши любови

   Усещам погледа ти. Познавам добре кафявите очи изпълнени с вярност. Колко хубаво е да си край мен. Не смея да се обърна, не искам да те смутя. Знам че ме обичаш, знам че сме обречени да бъдем заедно. Обещах да те направя щастлива, когато те срещнах. Помниш това, нали?
   Не, няма да спра да те галя. Ще давам всичко от себе си, искам ти да си най-добре. Старая се да ти се харесам. Докосванията те правят тиха и мързелива. Леко притваряш очи. Мисли си за мен, моля те. За нашата среща ли? Малка, нежна и наивна. Такава те помня, мила. Ти се приближи и ние се докоснахме. Колко много неща могат да се усетят. Искрите прескачат и хората изгарят.
   Колко си хубава! Не мога да се откъсна. Студено е, приближи се до мен. Доближавам устни до ухото ти и споделям. Съгласна ли си? Да, ти би тръгнала навсякъде с мен, ти ме подкрепяш безрезервно. Това е любовта - прави ни едно цяло. Няма да ни е лесно. Ще се борим с живота, ще се сръжаваме рамо до рамо, ще вървим напред смело и безразсъдно. Човек е силен, когато работи за любимия.
   Тръпна и аз. Роси, ти си моето любимо куче. Обичам те!

1 comment:

petar_lyanguzov said...

Надежда, уют, житейска и философска мъдрост, интелигентност, смели вчера, днес и утре - това са само част от чертите на автора на страницата.
Прави силно впечатление примереността между служебно и лично в сайта. Е, аз не съм информатик, така че прескачам служебното. Като хуманитарист, ще си позволя да напиша няколко думи за личното.
В ”студения” интернет, символ на задъхания консуматорски живот, като че ли за личното мястото е доста ограничено. А и като се замисли човек, за какво лично иде реч, когато всеки що годе грамотен може да намери написаното и да го употреби кой знае как?! Но нека се върнем към личното у Златозар. То в никакъв случай не е ”разголването”, на което сме свикнали да попадаме в интернет страниците, то не е крещящо-ярко, натрапчиво, морализаторско. Не е и в стила на Чеховите герои, т. е. - ”Ето ме, тук съм, но съжалявам, че съществувам...”. Златозаровото лично е изява на човек, стремящ се постоянно към хармония. То е естествено, ясно по мъжки, но разкриващо дълбините на ранима и постоянно търсеща натура.
Когато кухнята сутрин е изпълнена с аромат на кафе и ни предстои тежък ден, можем спокойно да се връщаме, отново и отново, към приглушения искрен натюрел на написаното в zlatozar.blogspot.com, така дните ни ще бъдат съпътствани от надеждата...

Благодаря ти!

Петър Лянгузов, гр. Познан 18.11.2005

algorithms (1) cpp (3) cv (1) daily (4) emacs (2) freebsd (4) java (3) javascript (1) JSON (1) linux (2) Lisp (7) misc (8) programming (16) Python (4) SICP (1) source control (4) sql (1) думи (8)