Невъзможните наши любови

   Усещам погледа ти. Познавам добре кафявите очи изпълнени с вярност. Колко хубаво е да си край мен. Не смея да се обърна, не искам да те смутя. Знам че ме обичаш, знам че сме обречени да бъдем заедно. Обещах да те направя щастлива, когато те срещнах. Помниш това, нали?
   Не, няма да спра да те галя. Ще давам всичко от себе си, искам ти да си най-добре. Старая се да ти се харесам. Докосванията те правят тиха и мързелива. Леко притваряш очи. Мисли си за мен, моля те. За нашата среща ли? Малка, нежна и наивна. Такава те помня, мила. Ти се приближи и ние се докоснахме. Колко много неща могат да се усетят. Искрите прескачат и хората изгарят.
   Колко си хубава! Не мога да се откъсна. Студено е, приближи се до мен. Доближавам устни до ухото ти и споделям. Съгласна ли си? Да, ти би тръгнала навсякъде с мен, ти ме подкрепяш безрезервно. Това е любовта - прави ни едно цяло. Няма да ни е лесно. Ще се борим с живота, ще се сръжаваме рамо до рамо, ще вървим напред смело и безразсъдно. Човек е силен, когато работи за любимия.
   Тръпна и аз. Роси, ти си моето любимо куче. Обичам те!