Днес се сетих за Хенри Милър. Със сигурност е много подценяван. Хората си правят изводи само като видят обложката на "Sexus", много секс сцени и никаква фабула. Винаги ми е харесвал Хенри Милър! При него няма рамки. Четейки го, се престраших да пиша. Почнах от дълги писма. Трудно е да се пишат, винаги намираш написаното за тривиално. В писмата ми от казармата имаше повече въпроси и никаква интрига. Коресопнденцията ми се превръщаше във въпроси отговори. Стила на Хенри е "течащ". Ето как си представям творческия му делник. Става късно и докато си пие кафето се "хваща" за някоя мисъл и я разтяга докрай. Понякога има огомни скокове от действие към действие и какво от това, в повечето дисциплинирани писатели нямат успех.Почнах да пиша писмата си с много кураж. Оставям се на течението и каквото излезе. В началото дори реших дори да не ги препрочитам. Получаваха се дълги и изпъстрени с тлъсти правописни грешки писма. Хората обичат да си естествен, когато намерят твоя грешка се окуражават и престрашават. Получава се комуникация. Твоите грешки са стимул за друг. Достатъчно ли са умни, за да видят капана? Това ме вълнува! Понякога съм се възползвал от това. Днес имахме интервю. Кога може да ти падне гарда? Какво ще кажеш от един грешащ изпитващ добродушко. От такива може скоро и да си нокдоун. Често включвам тоя трик при воденето на интервюта. Не бих казал, че е подло. Просто техника премесена с чувство за хумор. Греша и чакам реакцията. Задаването на въпроси от рода на "Избройте най-добрите и най-лошите си качества" ме вбесява безкрайно. Бих отоговорил "Най-доброто ми качество е, че не виждам лошите си качества". Клишетата убиват. Изпадаш в друга лига. Ако отговориш с добре заучено клише дали си ценен? Това може да значи - да, ти разбираш, че интервюиращия е тъпанар и му отвръщащ подобаващо или да и аз съм чел тази книга и мога да цитирам безкрай.
Духовитите и интелигентни хора умело лавират и на свой ред те поставят на изпитание. Забавлявам се истински. Винаги се опитвам да открия, какво имат като ценност, което ще е валидно близките 10 години. Не искам да знае перфектени еднодневки, искам да имам личност насреща, която и да умее да се забавлява. Да има идеи, да има мнение. Да е добър човек.
Все се питам дали човек трябва да има две страни преди работа и след работа. Дори и това не е достатъчно. Дали трябва да е многолик? Обичам такива хора. Обичам да откривам различните лица на хората в житейските ситуации. Следя и анализирам, може би дори се и уча. Не случайно има такива максими или там както се казваха, "Човек се познава, когато е на път". Тогава си до него и следиш реакциите. E, човек не се ли познава, когато е по голяма нужа? Явно не е доказано. Изкуството според мен е да знаеш, кога да превключиш. Аз съм открил за себе си че не трябва се застоявам - изнервям се и по-скоро вредя на околните отколкото да им помагам.
Обичам да чета Хенри Милър и това си е.
Wednesday, June 20, 2007
За Хенри Милър и други мисли
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
7 comments:
ХА! /трябва да звучи,все едно съм изскочила от някой тъмен ъгъл и те стряскам в гръб)))/
Докато си гледам бебето изпадам в не дотам възвишени изводи за живота и купищата дребни битовизми, затова твоите размисли за ХМ ми подействаха доста освежаващо. Но това не означава, че съм съвсем съгласна.
Първо ХМ не е подценяван,той е класика и се изучава в университетите,символ е на модерната литература на биит поколението, на свободната емоционалност, която никой преди него не е посмял да отприщи. Бил е забранен в Америка. Ако не беше той нямаше да ги има Керуак, Ъпдайк, Селинджър, Буковски...А хората, за които говориш, че се вълнуват от корицата..те просто нямат значение. Нека продължават да си четат жълтите вестници, да продължават да слушат музиката на разни певачки с по едно име. Те просто са извън борда и това е.
А относно романтичната ти представа за късното ставане, кафето и „хващането” и разнищването на мисли , според мен няма нищо общо с ХМ. Милър е натуралист, пише, както живее – в много късни часове или когато му падне на няколко питиета. Имаше един разказ, в който той описваше как го сърбяли ръцете да пише, излязъл в обедна почивка / от, която така и не се прибрал/, седнал уж да изяде нещо, но почнал да поръчва бургундско вино и да пише на покривката...Милър използва една много хитра тактика - губи се, маскира се сам в себе си и когато сяда да пише започва да се търси и преоткрива. Както пише в Сексус „ Искам да се видя в огледалото как изглеждам със затворени очи... Никой не познава себе си, ако е само себе си и не е едновременно и някой друг. ” Такава литература не се пише на свежа глава)) Опасното в ХМ, е че не се подчинява на норми, не носи отговорност,той е ужасно хаотичен, невероятно искрен и ужасяващо директен. НЕКАДЪРНИТЕ ПИСАТЕЛИ пият кафе и попръцквайки дълбаят под ноктите си мисли, които да разнищят, гениите просто живеят живот не по правилата. За тях писането е естествен процес...като дишането.
И аз много харесвам Милър! Като поставям "Сексус" над "Тропика на Рака", въпреки че някак втората е получила повече популярност..
И да, Буковски е наследник на Милър, но доста по плосък...
аз понякога пиша подобно на Милър - еуфорична, с несъчетаеми думи и привидно никаква идея... :)
Замислих се над думата "харесвам", "обичам" и вообще от този сорт...Всъщност , когато става въпрос за писатели, картини и музика човек може би се чувства по-скоро привлечен, от това да усети своите мисли и темперамент, но изразени от някой друг по най-подходящия начин.
Прати нещо твое да прочета ))
Едва сега видях отговора.. :)
По-добре късно, отколкото никога))Прочетох, някой неща от теб, поздравления!
хехе чела си сигурно в опита ми за блог, но там не съм качвала нищо. Все си пиша в To-do списъка, че трябва да му обърна внимание, но в крайна сметка си стои забравен.
Благодаря ти за окуражението все пак! :)
Постулатите на Хенри Милър:
1. Работи върху едно нещо, докато не го завършиш
2. Не започвай нови книги и не прибавяй нищо към „Черна пролет”
3. Не бъди нервен. Работи спокойно, с радост, без отговорност, каквото и да правиш
4. Работи по програма, а не според настроението. Спри навреме!
5. Когато не можеш да създаваш, можеш да работиш.
6. Прибавяй нещо малко всеки ден
7. Остани човек! Виждай се с хора, излизай, пий ако ти се пие.
8. Не бъди товарен кон! Работи с удоволствие.
9. Наруши програмата, ако така се чувстваш. Върни се към нея на следващия ден. Концентрирай се. Поправи я.
10. Забрави за книгите, които искаш да напишеш. Мисли за книгата, която пишеш в момента.
11. Писането е на първо място. Рисуване, музика, приятели, кино – с всичко това ще се занимаваш по-късно.
Post a Comment