Led Zeppelin като терапия

   Колко бавно минава времето, когато нещо ти тежи. Нещо те яде отвътре и не си намираш място. Обвиняваш се и връщаш времето назад. Всички казват "нормално е", но никой не знае до кога. Няма универсално лекарство. Няма и универсален съвет. Аз с моите мисли и много много въпроси. От време на време, като остана сам нещо ме хваща за гърлото, подтискам се и угасвам. Самотата ми тежи. Не трябва да оставам сам, аз си знам.
   Сега обаче откривам истинското приятелство. Разбират ме, че страдам и се грижат за мен. Не ме оставят сам. Обичам приятелите си и аз ще помагам и аз ще бъда с тях. Бих се погубил ако ги нямах.
   Бавно оптимизмът ми се завръща. Винаги има и добра страна. Ще престана да си задавам въпроси, за да не си черня дните и мислите. Няма да се предам! Не съм сторил лошо. Един ден ще има Rock'n Roll, baby и аз ще бъда по-силен от всякога. Знам, че няма невъзможни неща.

"Невъзможно е само силна дума, използвана от слаби хора, намиращи за по-лесно да живеят в света, който им е отреден, вместо да открият силата в себе си да го променят. Невъзможно не е факт. То е убеждение. Невъзможно не е твърдение. То е предизвикателство. Невъзможно е осъществимо. Невъзможно е временно. Невъзможно е нищо."